Стаята на смъртта

Тази голяма, просторна квадратна стая прилича донякъде на стаите за събрание на Магисъбора. Светлината е приглушена. Каменни редици водят от страните към понижението в центъра. Точно в центъра стои Висока и доста стара каменна Арка с дрипава черна завеса, която я покрива. Тази арка разделя света на мъртвите от този на живите. Някои хора, а именно тези, които са загубили свои любими, чуват гласове през арката. Смята се, че ако човек е умрял насилствено, без да предизвика нищо зло в живота си, то неговият глас ще се чува най-силно в момента, в който бъде отмъстено за смъртта му.

Звукът от стъпките на Фейн кънтеше в огромната зала. Не се и опитваше да се прикрие, бе сигурна, че все някой ще има в целия отдел "Мистерии". Засега очакването й не се бе увенчало с нищо, но както казваше баща й, по-добре да очакваш най-лошото, за да може всички изненади да са приятни. Не, че нещо тук би било неприятно, тя не вършеше нищо нередно, засега, но може би достъпът тук бе ограничен. Не й пукаше. Бе чувала за тази стая, Стаята на Смъртта, и влечението да дойде тук бе силно още от първия път, като стъпи в министерството. Тогава бе устояла, по простата причина, че бе непозната и можеха да я изхвърлят като куче, а това щеше да обърка целите й. Но вече можеше да си позволи известна волност - бяха я приели в министерството, бяха я приели в отдела, имаше известен достъп. Нямаше защо да чака.
Залата бе просторна, излъчваше мълчалива красота, на която Фейн се възхити. Гредката можеше да отнеме дъха на човек. И според името, не само дъха. Тя се усмихна на тази мисъл. Усещаше пръчката в ръката си като част от себе си, но не знаеше доколко дори магиите биха могли да я защитят, ако това нещо реши да я засмуче или каквото там правеше.
-И какво си имаме тук? - чу се глас зад нея. Тя се усмихна по-широко, макар мъжат да мислеше, че е влязал незабелязан, тя имаше доста изострени сетива. Но когато се обърна и застана лице в лице с него, физиономията й отново бе безчувствена и делова, каквато беше винаги.
-Аз съм Джесика Фейн и съм второкурсничка от Ейрен. По време на миналото посещение ме изпитаха и ми казаха, че "ставам" за отдел мистерии - Думата "ставам" я изрече присмехулно, защото знаеше, че е твърде, дори прекалено лека за възможностите й. Но колкото по-скромна се изкараше, толкова по-добре. Въпреки, че се съмняваше, че магьосникът пред нея би се интересувал от глупавите й игричи, той разбираше, че си има работа със сериозна магьосница. Според нея го разбра още след като отблъсна натиска му над съзнанието й.
-И, госпожице Фейн, какво правите тук, ако смея да попитам?
-Както виждам, смеете, господин ...
-... Коул...
-...да, господин Коул. А какво правя тук е просто - исках да поразгледам отдела и по възможност да получа задачи, за да може да се развия достатъчно до края на годината, че да ме вземете. Просто се възхищавах на красотата на тази зала, след като не намерих никого тук.
Немигащите им погледи сякаш се бореха да разгадаят един друг. Джесика за стотен път се увери, че отдел "Мистерии" е точно за нея - всички магьосници тук бяха изумителни и много способни. Или поне тези, които бе виждала досега.
-Ако можете, господин Коул, да ми дадете задача, ще съм ви много благодарна - чистата истина. Да, щеше.
61

ПП. Ако можем да приключим чудото до 11 ще съм много, много благодарна. Просто не знам дали ще мога да вляза другата събота и неделя, а от сряда до петък съм на екскурзия.

_________________

- Да ви дам задача, госпожице? В тази стая?
Джесика кимна, без да променя израза на лицето си. Стоящият отсреща обаче явно нямаше никакво намерение да използва оклумантика в ответ - емоциите му се изписваха на лицето му като урок на учителска дъска. В момента в него се надигаше странен гняв и нещо подобно на противоборство, на въставане срещу нещо. Джесика обаче не можа да определи точно какво е; знаеше със сигурност, че не е поискала с нищо да предизвика подобна реакция, не разбираше как го е направила.
- Знаеш ли колко се изисква от магьосниците, за да стигнат дотук? - с леко треперещ глас започна мъжът.
- Не зная, господин Коул.
- Нека ти обясня. Трябва да са видели много, да са разбрали много, да са запаметили много и да са способни да го обработят и приведат в действие, да са...
- Смея да ви прекъсна, господин Коул. Това, което казахте дотук, се измерва с опит. И освен ако не се бъркам, има достатъчно доказателства, че опитът не се измерва с годините. Аз също съм изживяла, разбрала и запомнила достатъчно, очевидно съм способна да правя логически заключения и да разсъждавам правилно, съвсем явно е и че имам някои от способностите, изисквани тук.
Коул замълча. След секунда обаче проговори наново, този път със съвсем спокоен тон и дори някакъв намек за усмивка.
- Много добре, щом се смятате за способна... Първо искам да ми кажете какво знаете за смъртта. Практиката винаги се основава на теорията.

П.П. В тази част от задачата се определят (според отговора) броя точки Знания, които ще получиш, затова е такава.

_________________

-Не разбирам какво искате от мен. Смъртта си е смърт.
-Какво знаеш за смъртта, Фейн. Цялата лекция, дето ми дръпна, не може да се потвърди, ако не ми отговориш на въпроса.
Джесика се замисли. Всичките неща, които бе изживяла от постъпването си в Академията, имаха някаква цака, нещо, което да схванеш. Поне изпитанията де. Включително и в отдел мистерии.
-Смъртта настъпва, когато живота на един човек е отнет. Когато сърцето спре да работи, и мозъкът също. И двата органа. Тя може да е причинена от много неща - проклятия, рани или просто от възрастта. Винаги зависи.
Мъжът кимна. Явно си отбеляза нещо. Джесика спря да мисли за това - да се опиташ да разгадаеш нещо, преди да са ти го казали в ситуацията беше безсмислено. Зачака търпеливо служителят на министерството да каже нещо. Този Коул бе интересна личност. Все още не можеше да го прецени достатъчно точно. Дори не се приближаваше до точността.
62

_________________

- Смъртта означава да престанеш да живееш, така ли?
Джесика се усмихна подигравателно.
- По определение, господин Коул.
- Не.
Фейн се сепна. Изобщо не бе очаквала такова нещо.
- Как така не?
Коул й обърна гръб и тръгна напред.
- Така - не. По определение и отдел Мистерии не съществува. По определение законът се спазва, само дето хората, както каза, биват убивани с проклятие. Определенията могат да бъдат нарушени. В този случай теореми не съществуват.
- Но...
- Няма но. Не съществуват - смъртта е точно толкова неясна, колкото животът е ясен. Това е единственият извод, до който сме стигнали със сигурност тук - смъртта е неясна.
- Има едно ясно нещо. - каза Джесика тихо.
Коул се обърна и я погледна.
- Тя винаги настъпва за всяко живо същество.
Най-сетне. Най-сетне успя да го накара да бъде доволен - дори почти успя да долови усмивка. Но тя загина прекалено бързо.
- Убивала ли си, Фейн?
Джесика се отдръпна рязко.
- Как така? Аз съм втори курс.
- Това не ме интересува. Убивала ли си?
- Аз...
- Аз съм. Дори ми помага в работата.
Каза го съвсем спокойно.
- Престъпник. Опита се да убие семейството ми при кражба. Никога не съм съжалявал, оневиниха ме. Не че се хваля.
Само дето точно така си звучеше.
- Защо...
- От какво мислиш, че е направена?
За пореден път успя да я изненада.
- Какво?
- Арката? Тя разделя света на живите и мъртвите. Какъв мислиш, че е материалът, от който са направени основите й?

_________________

"Ха! Иска да му отговоря на въпрос, чийто отговор никой незнае! А може би все пак е известно ... просто не и на хората извън отдела..."
Любопитството й надделя,но, разбира се, тя не го показа. Беше готова да му каже, че няма право да я пита такива въпроси, но това бе за лично мнение. Не бе за научен факт.
-От какво е арката ли, господин Коул?
-Да, Фейн, твоето мнение.
-Добре тогава. Според мен е изградена от материя. А покривалото ... напомня ми на духовете на хиляди заключени хора ... начина по който се гъне, и как шепне на някой хора - тя се заслуша за момент. Да, чуваше го, макар и много хора да не можеха. Това май бе свързано с виждането на смъртта или нещо такова. А тя бе виждала предостатъчно смърт, че да чува.
Шепотът бе нежен и привличащ. Едва се удържаше да не тръгне натам, почти бе забравила присъствието на Коул, който я гледаше като научен експеримент. Накрая му писна.
-Фейн!
-Да - отвърна бавно тя, фокусирайки на него. Магията на арката бе изчезнала, отново успя да си проясни съзнанието.
-Я се съвземи! Явно си виждала смърт...
-Да, виждала съм, господин Коул, но това не означава нищо. А сега ще кажете ли нещо относно предположението ми?
63

_________________

- Всъщност, по-скоро исках да предположиш относно материала... Но ето какво. Щом си виждала смърт, значи ще можеш и да я чуеш.
- Какво?
- Да я чуеш, Фейн... отвъд арката. Заслушай се, съсредоточи се максимално. Сама реши върху какво ще се съсредоточиш. Искам да чуеш гласовете, поне един ясен глас... искам да ми кажеш какво чуваш, ТОЧНО какво.

_________________