Космичната стая

Заглавие: Космичната стая Нед Сеп 07, 2008 4:41 pm

Тук работят онези непродумващи, които се интересуват и правят изследвания в областта на астрономията. Стаята обаче е нещо много, много по-сериозно от обикновен планетариум...

"Най-накрая миризмата на дъртаци се разнесе" - каза Александър под носа на затварящия вратата отвън дъртак, който до сега бе много любезен с младока... Момчето бе попаднало в кръглата зала.
"А сега да се захващаме със стаята, кръглата де.
-Как мога от тия безбройни врати да вляза само през една в Космическата стая... Това е... нелогично.
Но след като поразмисли, седна на земята, зцатвори очи, и започна да се мята като дивак... Логично бе, че след такова поведение, стаята да започне да се върти още по-бързо от преди... Муун си въртеше главата, целият скачаше, тръшкаше се, като че ли бе получил някой гърч... Когато забеляза огромната скорост на движение на вратите в кръглата зала, чрез мисълта успя да индифицира вратата за астрономията... през съзнанието му изминаха всичките символи на ръкохватката/дръжката на всяка една врата. Логчино бе за космическата стая символа да е звезда, а в звезда имаше луна. След като мярна тази врата, той започна да я следи, докато изведнъж не се нахвърли право серщу нея, и не я хвана за ръкодръжката. След което вратата без никакъв напън и противопоставеност, допусна Муун вътре. А там, в Космичната стая той остана с зейнала уста. Рядко можеше някой да му види всичките бели и подредени зъби, тъй като учудването не бе чувство, което често посещаваше Алекс. Когато се съвзе напълно търгна да обикаля наляво и надясно. Навсякъде имаше снимки или картини на звезди и планети, сумати макети... и както си гледаше един почти реален макет на планетата "Венера" от металното кълбо излезе една красива девойка...
-Коя си ма?!
-Аз съм Венера, а ти си Муун, нали?!
-Да, но що излизаш от това кълбо?
-Хахаха, тук живея глупчо - и го хвана под ръка с усмивка на лице...
60
_________________

Бели дрехи носим ние на гръб,
другите да не разберат, какви сме!
Бели дрехи е облякъл светът,
та дано успее греха да скрие!
Коя си ти? Кой съм аз?
там отдолу под тази фалшива кожа?
Искаш ли да бъда честен, да бъда гол, да бъда твой?
Бели дрехи носим ние на гръб,
другите да не разберат,какви сме!

Алекс се подвоуми малко, но явно недостатъчно, и я последва машинално. Тъкмо когато пристъпяше към планетата, той чу вик зад себе си:
- Какво правиш, момче! Да не си луд! Връщай се долу веднага!
Идеше му да се оплези на човека долу заради това, че му заповядваше, но тогава се усети, че гласът му звучеше загрижен, паникьосан. Точно в същия момент жената стисна ръката му още по-силно, той усети натиск върху съзнанието му...
След миг бе отхвърлен назад явно от магия, срещу която не би могъл да се защити. Като се изправи и посъвзе, той видя лицето на някаква висока и доста привлекателна девойка срещу себе си. Венера зад нея се бе затворила и вече дори не светеше.
- Какво правиш тук, очевидно не си наясно, че си в опасност!
Алекс се понамръщи, но пък девойката бе адски секси.
- Каква опасност, това не е ли планетариум?
Жената, на чиито гърди той видя табелка с името "Джил", отвърна, като се огледа сякаш по навик.
- Не, естествено. Тук се изучава ОТНОШЕНИЯТА на ХОРАТА към и със планетите и звездите, не самите те...Какво си мислеше, че имаме обсерватория под земята?
Алекс не отвърна нищо, все още раздразнен.
- Това означава от друга страна, че тук се изучава дивинацията...пророкуването по звезди и връзката на човешкото съзнание с планетите.
- Което ме връща към онова, което АЗ искам. Искам да работя тук някога. И затова сега ще ме научите на едно-две неща.
Момичето присви очи и го изгледа с раздразнение. След това се обърна и понечи да се отдалечи, оставяйки го сам, но той реши все пак да не я изпуска:
- Добре де, добре...можеш ли да ми помогнеш?
Това все пак не бе особено уважително, но беше...нещо и момичето го отбеляза.
- Онова, което видя...това е почти полудяла пророчица, родена под знака на Венера, която вече не може да контактува нормално с никого и не живее отвъд своята планета и връзката си с нея...
- И къде имам роля аз?
Момичето отново се намръщи от прекъсването, но все пак избра този път да не си тръгва демонстративно.
- Първо искам да впрегнеш ума си и ей онези книги там и да определиш: коя е твоята планета, в кои дни, месеци или години (ден, месец или година в зависимост от едновременното въртене на всички планети около Слънцето) според хелиоцентричния модел тя е най-близо до Земята, да се опиташ да намериш колко точно близо и да ми кажеш какво значение биха могли да имат според теб тези дни, месеци, години и т.н.
Алекс се намръщи.
- Ще ме занимавате с глупави статистики?
Момичето на свой ред също го погледна с раздразнение.
- Ако искаш да работиш в отдела, ще се научиш да имаш теоритична основа. След като откриеш макар и част от това, което ти казах, ме намери.

_________________

- Добре, момче. Много добре. Ето какво ще правим сега.
Той се насочи към планетата Венера в планетариума и му я показа. Отблизо бе доста внушителна.
- Вече знаеш, че пророчиците са доста опасни. Все пак мислиш ли, че би могъл да проведеш разговор с твоята пророчица?
- Защо? - попита сравнително спокойно Алекс.
- Защото тя е пророчицата на твоята планета. Може да ти каже нещо, което не знаеш, може да ти предскаже нещо...
- Може ли?
- Провери де...

_________________

След като противната Джил му бе заповядала да отиде при Венера и да провери, ммочето без да мънка тръгна към металната, позлатена и подиамантена сфера, от където преди един месец, бе излязла Венера.
Когато второкурсникът се доближи до "мястото", не трябваше да чука, вика, моли... или да прави някакви странни ритуали, за да повика планетата си... тя излезе без да я викат.... Металната сфера се разтвори като красиво цвете събуждашо се от дълбок сън рано сутринта, и слънцето започва да го гали нежно, по току що отворилилите се и появилите се листа... А от тях по една тичинкова стълбица красива, всемгъща, и вдъхваща страшен респект и уважение, богияната слезе и се приближи до Муун. Косите й бяха руси, с отънък на охра, бухнали, също като косата на вещица... Но пък й отиваше... беше с прилепнала прорачна сребриста рокля, с остро деколте, и три, четери големи цепки. Тялото й бе наистина божествено. В едната си ръка държеше огледалото си... беше от истинско сребро, с вградени диаманти. Сочните й устни, и големите й очи с изразителните тънки вежди, и бялото лице, без нито една лоничка, бемка или пъпка, с тънки бръчици под очите, около устата, и на челото... Муун се възхити, за малко да получи сценичен оргазъм...
Бе боса...
-Муун? - каза прелъстително тя.
-Да! Кажи Венера! отвърна момчето, погълнат от нейната красота.
-Погледни в огледалото... ще видиш най-красивият, и най-красивата на целият свят...
Момчето не почака нито минута, и се загледа в сребърнато огледало. Там видя величествената Венера, гола, сред всичките планети. Бе толкова нереална. След това образа се промени, и Муун успя да се индифицира като видя себе си, гол, бягащ по земята... Явно той и тя бяха най-красивите в цялата галактика (Верена) и на цялата земя (Муун).
-Видя ли, че сме...
-създадени един за друг?- допълни момчето.
-Да! - и Венера се приближи до момчето, до толкова, че сините им очи, се сляха, устните също.
Русокоското си помисли, че сънува... докато Джули отново не се провикна...
_________________

Бели дрехи носим ние на гръб,
другите да не разберат, какви сме!
Бели дрехи е облякъл светът,
та дано успее греха да скрие!
Коя си ти? Кой съм аз?
там отдолу под тази фалшива кожа?
Искаш ли да бъда честен, да бъда гол, да бъда твой?
Бели дрехи носим ние на гръб,
другите да не разберат,какви сме!

- Казах да говориш с нея, Муун, не да се сваляте. Тя е побъркана, не забравяй. Ето какво - тя е склонна да отговаря на въпроси, но само ако те са точно зададени. Повече от три въпроса я уморяват. Трябва да бъдат свързани с нейната планета, с изследванията й. Измисли три въпроса, които искаш да я попиташ и които да отговарят на посочените изисквания...
_________________